Разлика между версии на „Ученически - Литература“

От Бисери на глупостта
Направо към навигацията Направо към търсенето
м (още малко руски...)
 
Ред 82: Ред 82:
{{Бисер|Алеко е „модернист“, „символист“, „конформист“.}}
{{Бисер|Алеко е „модернист“, „символист“, „конформист“.}}
{{Бисер|Алеко е възрожденски творец.}}
{{Бисер|Алеко е възрожденски творец.}}
{{Бисер|Бай Ганьо върши престъпление, но също обича да пише рецензии и др.}}


== Руска класика (най-различни произведения) ==
== Руска класика (най-различни произведения) ==
Ред 161: Ред 162:
{{Бисер|Герасим сложил на пода чинийка и започнал да я бута с муцунка.}}
{{Бисер|Герасим сложил на пода чинийка и започнал да я бута с муцунка.}}
{{Бисер|В горницата влязъл зачервен от студа негър.}}
{{Бисер|В горницата влязъл зачервен от студа негър.}}
{{Бисер|През 1968 г. на селяните им дали паспорти и те започнали да пътешестват по страната.}}
{{Бисер|В пещерата на първобитния човек всичко било от животински кожи, даже завесите на прозорците.}}
{{Бисер|Лосът излязъл на края на гората и завил от досада.}}
{{Бисер|Лосът излязъл на края на гората и завил от досада.}}
{{Бисер|По небето летели лястовици и гръмко грачели.}}
{{Бисер|По небето летели лястовици и гръмко грачели.}}
Ред 171: Ред 170:
{{Бисер|Жеравите не излитат веднага. Те се засилват по гърба на Вова.}}
{{Бисер|Жеравите не излитат веднага. Те се засилват по гърба на Вова.}}
{{Бисер|Часовият обикаля поста и маркира територията.}}
{{Бисер|Часовият обикаля поста и маркира територията.}}
{{Бисер|Комсомолците се трудели ден и нощ, без да стават от леглото.}}
{{Бисер|Есенин често пишел до дома си и питал: „Жива ли си, мила ми старице?“}}
{{Бисер|В хумористичните си разкази великият Чехов не бичува и не осмива никого, а просто печели пари.}}
{{Бисер|И окото на въпиющия в пустинята само блестяло самотно.}}
{{Бисер|Когато на Онегин му идвали гости, той винаги яхвал жребеца си от задната веранда.}}
{{Бисер|С названието на поемата си Грибоедов веднага дава на читателя да разбере, че не бива да се прави на умен.}}
{{Бисер|Даже и за децата е очевидно, че писмото на Татяна до Онегин всъщност го е писал Пушкин.}}
{{Бисер|Ако Дантес разбираше от поезия, нямаше да стреля по гениалния поет, а щеше да си избере да се дуелира с някой графоман, и потомците щяха да са му благодарни.}}
{{Бисер|Капитан Тушин бил дребен на ръст и затова френските снаряди не можели да го улучат.}}
{{Бисер|Избирайки име и презиме за Акакий Акакиевич, Гогол не пожалил героя си.}}
{{Бисер|Котаракът стремително тичал на един крак.}}
{{Бисер|Тя така се уплашила, че се хвърлила в припадък.}}
{{Бисер|Буревестникът възторжено предсказва буря, а пингвинът демонстративно се държи по-далеч от него, показвайки с целия си вид: „Знаем ги ние тези ваши метеопрогнози!“}}
{{Бисер|Дясната му буза весело се усмихвала.}}
{{Бисер|Той яхнал коня и тръгнал пеша...}}
{{Бисер|Момчето се облизало до ушите.}}
{{Бисер|Момичето и кучето радостно залаяли.}}
{{Бисер|Дните летели един след друг, изпреварвайки се.}}
{{Бисер|В стаята гръмко цъкал слънчевият часовник.}}
{{Бисер|Дядото излекувал заека и започнал да живее при него.}}
{{Бисер|На покрива имало много гълъби - към четиридесетина души.}}
{{Бисер|Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.}}


== Книгите и съвременността ==
== Книгите и съвременността ==
Ред 190: Ред 211:
{{Бисер|Трагедиите на Шекспир са безсмъртни. И сега, както преди 400 години, Ромео обича Жулиета, а Отело души Дездемона.}}
{{Бисер|Трагедиите на Шекспир са безсмъртни. И сега, както преди 400 години, Ромео обича Жулиета, а Отело души Дездемона.}}
{{Бисер|Художникът бил поразен от позата на нейното лице.}}
{{Бисер|Художникът бил поразен от позата на нейното лице.}}
{{Бисер|В клетката седи моят пернат приятел - хамстерът.}}
{{Бисер|След като умират заедно, те пак продължават двамата.}}
{{Бисер|След като умират заедно, те пак продължават двамата.}}
{{Бисер|Членуваме с пълен член това, което е членувано.}}
{{Бисер|Членуваме с пълен член това, което е членувано.}}
{{Бисер|Дума е това, което се намира между две празни места.}}
{{Бисер|Дума е това, което се намира между две празни места.}}
{{Бисер|Джуджетата много обичали Снежанка, понеже била добра, чистоплътна и на никого не отказвала.}}
{{Бисер|Джуджетата много обичали Снежанка, понеже била добра, чистоплътна и на никого не отказвала.}}
{{Бисер|В стаята гръмко цъкал слънчевият часовник.}}
{{Бисер|В книгата си „Маугли“ Киплинг показва какви нрави са царили между животните в Индия в началото на миналия век.}}
{{Бисер|Дядото излекувал заека и започнал да живее при него.}}
{{Бисер|На покрива имало много гълъби - към четиридесетина души.}}

Текуща версия към 16:21, 28 юни 2024

„Ангелинка“ на Елин Пелин (2005 г.)

Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.


Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.


Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.


Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.


Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.


Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.


Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.


Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.


Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.


Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.


Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.


Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.


В Елин Пелин всичко хубаво е положително.


Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.


Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.


За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.


„Калиакра“

Когато им се скъса мрежата, жените ги зашивали с хубави песни.


Но един ден дошъл издъхнал конник и съобщил, че...


Там всички рибари ловели риба със скъсани мрежи, а жените им ги плели.


И си завързали панделките за планината...


Те се хвърлили в избата, белите им рокли се виждаха за момент, но после потънаха и никой не ги видя.


После те завързаха плитките си, за да не избяга някоя от тях.


Там хората ловели риба, а жените пеели и плели мрежите.


„Пази, боже, сляпо да прогледа“

Консулът седнал на една масичка да си пийне биричка.


Тогава един консул дошъл с една каюта.


Тогава майката на Христо го внесла във ваната.


А в това време пристигнал консулът във файтон с пушеци и прах...


Момчето хванало свинята с едната ръка за ухото, а с другата за кръста...


Дошли кметът, съдията и гражданите от селото...


Званецът вазвести вазбуждането на големеца...

(правописът запазен)


Бутнал дядо Петко и казал баща ви сър...


Поезията на Яворов

Яворов е един от поетите, които си изливат душата върху белите листове.


Пеьо Яворов е един титаничен поет, оставил следа навсякъде.


Яворов в това стихотворение описва българския народ като заточен на един кораб.


Яворов се сбогува със сушата, защото е заклещен на един кораб.


Яворов е написал стихотворенията „Арменци“, „Евреи“ и „Баджанаци“.


Яворов е един от най-изтЪканите творци на българската литература.


Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.


Стихотворението „Заточеници“ е интерпетативно съчинение.


Българска класика (други произведения)

Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и сама се прекарала.


Нено и Неновица лигавели Николчо

(повестта „Мамино детенце“ в едно изречение)


Някакви по цял ден пиели в кръчмата

(повестта „Хъшове“ в едно изречение)


Ботев е гений, но има и по-големи гении, но той е най-големия!


Левски ходел облечен само в слово


Вазов изказал множество контрацептиви


В потурите на бай Ганьо се крие най-голямото му богатство


Алеко чул приближаващия се водопад...


Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално

(ученически анализ на „Хаджи Димитър“)


Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка, заживява с кротката си магаричка.


С възторг Вазов рисува боят на Шипка. А когато идва помощта с кораба „Радецки“, се сбъдва заветната мечта на Вазов.


Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита: „... кажи ми сестро, де е Караджата“.


Възприела неговите идеали, любимата нервира боеца и той я остави на заден план.


Вазов е опъната струна между Пирин и Рила.


Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.


Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.


Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка


Ако се задълбочим по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект.


Този дъб е борът, който расте в дома на Гераците.


В творбата се очертава двубой между тримата герои.


Паисий пише историята, Левски я говори, а хората са се забравили и се бъхтят за власт.


Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му.


Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.


Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина.


Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия.


В началото героите се срещат случайно, като участват в пътнотранспортно произшествие, а в следващия момент се целуват, сякаш са двойка.


Апостолът привиква към работа в екип.


Биха се до последния човек, а останалите продължаха боя.


Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива.


Макар че хъшовете са заклети алкохолици, те са борци за свобода и са достойни за уважение.


Алеко твори в областта на леката литература, в произведенията му няма насилие, покъртителни човешки драми, убийства и кръв. Повечето от тях завършват смешно и щастливо.


Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.


Шибил излязъл само по карамфил.


Алеко е „модернист“, „символист“, „конформист“.


Алеко е възрожденски творец.


Бай Ганьо върши престъпление, но също обича да пише рецензии и др.


Руска класика (най-различни произведения)

Катерина се хвърлила в реката по лична работа.


Наташа била свързана с народа с червена нишка.


Небето на Аустерлиц пречупило Болконски на две.


На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците.


Фамусов съдел за хората не по вътрешностите, а по външностите.


На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание.


Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.


Много ми харесва героинята на романа на Лев Толстой „Война и мир“, особено когато танцува на бала с Щирлиц.


Анна се хвърлила под влака и той дълго влачил жалкото й съществувание.


Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част.


Тургенев показал жената в по-разширен вид.


В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена.


На брега доячката дояла крава, а в реката всичко се отразявало наопаки.


Онегин излязъл през задния проход и си отишъл.


По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход.


Доячката слезе от трибуната и на нея веднага се качи председателят.


Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.


Родителите на Иля Муромец били обикновени колхозници.


Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата.


През втората половина на деня Печорин обичал да пие кафе с каймака на обществото


Старицата Изергил била горда и недостъпна като танкист


Творчеството на Манделщам и Пастернак било за Сталин като непрогледен мрак, и вождът се измъчвал, не знаейки кого от двамата да арестува.


Матросите от броненосеца „Потьомкин“ забелязали по месото червейчета, вдигнали въстание и отмъстили на царизма.


... И тогава той взел ножа и се застрелял.


Суворов бил истински мъж и спял с обикновените войници.


Иззад облака се показали слънцето, месечината, полумесецът и луната.


Кобилата погледнала през рамо и зацвилила с нечовешки глас.


Когато мъглата се разсеяла, князът видял татаро-монголското иго.


Маяковски пъхнал ръка в панталоните си, измъкнал оттам най-скъпото си, вдигнал го високо и казал: „Я - гражданин Советского Союза!“


Мечките видели, че леглото на мечето е изпомачкано, и разбрали, че Маша е била там.


На елхата светели свещички, Дядо Мраз и Снежанка


Носът й е прав, и накрая чип


По площада със строева крачка преминават танкове


Тургенев не го удовлетворявали нито бащите, нито децата


М. Ю. Лермонтов умрял на Кавказ, но го обичал не затова!


В двора влезли два коня. Това били синовете на Тарас Булба.


На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.


Бедната Лиза късала цветя и така хранела майка си.


Изведнъж Герман чул скърцане на ресори. Това била старата графиня.


Ростови имали три дъщери: Наташа, Соня и Николай.


Тарас се качил на коня. Конят се огънал, а след това се разсмял.


Петър Първи скочил от пиедестала и подгонил Евгений, гръмко тракайки с копита.


Глухонемият Герасим не обичал сплетните и говорел само истината.


Девойки като Олга отдавна вече били омръзнали на Онегин, а пък и на Пушкин.


Печорин откраднал Бела в порив на чувства и искал чрез любовта ѝ да се доближи до народа. Но това не му се удало. Не му се удало и с Максим Максимович.


Пугачов помагал на Гринев не само в работата, но и в любовта към Маша.


Синовете пристигнали при Тарас и започнали да се запознават с него.


Поетите от 19 век били лесно раними хора: често ги убивали на дуел.


Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши - той веднага се оженил.


Кирсанов се криел в храстите, но виждал всичко, което не трябва.


Да се лети с патерици не е лесно, но Мересиев се научил.


И кучето си тръгнало, махайки благодарно с опашка. Колко малко хора биха го направили!


Андрей Болконски често ходил да види оня дъб, на който приличал като две капки вода.


Бедната Лиза брала цветя и хранела майка си...


Войски започнал да разпитва кой го е убил, но никой не знаел.


Кълвачът кацнал и започнал да гризе дървото.


Декабристите натрупали голяма потенция и я излели на Сенатския площад.


Мечокът изкопал дупка под палмата, отворил уста, пъхнал си лапата в нея и заспал зимен сън.


Много видялата през живота си старица Изергил се дели на три самостоятелни части...


Арсенът се използва като добро успокояващо средство.


Далечните ни предци вдигнали революцията голи, боси и по цървули.


Той видял следи от копита и тор, и разбрал, че червеноармейците са минавали оттам.


Татко Карло отсякъл Буратино...


Петр Заломов носел червеното знаме и по този повод си припомнял майка си.


Разколников се събудил и щастливо се протегнал за брадвата.


Пълководците са смели хора, готови да рискуват живота на другите.


Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.


На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.


Онегин харесвал Байрон и затова го закачил над леглото си.


Хлестаков седнал в бричката и извикал: Юнак, карай към летището!


Бащата на Чацки умрял като дете.


Тракторът се носел по полето, пооравайки малко от време на време.


Чацки излязъл през задния вход и подпрял вратата с пръчка.


Герасим изоставил Татяна и започнал да се свързва с Муму.


Герасим налял на Муму пелмени.


Герасим сложил на пода чинийка и започнал да я бута с муцунка.


В горницата влязъл зачервен от студа негър.


Лосът излязъл на края на гората и завил от досада.


По небето летели лястовици и гръмко грачели.


Анна Каренина не могла да намери нито един истински мъж и затова се хвърлила под влака.


Машинистът на влака не можел да обясни понятно как се е оказал върху Анна Каренина.


Аня, седейки на стола, спяла и между другото ядяла хляб.


Ленски отишъл на дуела с панталони. Те се раздалечили и се раздал изстрел.


Жеравите не излитат веднага. Те се засилват по гърба на Вова.


Часовият обикаля поста и маркира територията.


Комсомолците се трудели ден и нощ, без да стават от леглото.


Есенин често пишел до дома си и питал: „Жива ли си, мила ми старице?“


В хумористичните си разкази великият Чехов не бичува и не осмива никого, а просто печели пари.


И окото на въпиющия в пустинята само блестяло самотно.


Когато на Онегин му идвали гости, той винаги яхвал жребеца си от задната веранда.


С названието на поемата си Грибоедов веднага дава на читателя да разбере, че не бива да се прави на умен.


Даже и за децата е очевидно, че писмото на Татяна до Онегин всъщност го е писал Пушкин.


Ако Дантес разбираше от поезия, нямаше да стреля по гениалния поет, а щеше да си избере да се дуелира с някой графоман, и потомците щяха да са му благодарни.


Капитан Тушин бил дребен на ръст и затова френските снаряди не можели да го улучат.


Избирайки име и презиме за Акакий Акакиевич, Гогол не пожалил героя си.


Котаракът стремително тичал на един крак.


Тя така се уплашила, че се хвърлила в припадък.


Буревестникът възторжено предсказва буря, а пингвинът демонстративно се държи по-далеч от него, показвайки с целия си вид: „Знаем ги ние тези ваши метеопрогнози!“


Дясната му буза весело се усмихвала.


Той яхнал коня и тръгнал пеша...


Момчето се облизало до ушите.


Момичето и кучето радостно залаяли.


Дните летели един след друг, изпреварвайки се.


В стаята гръмко цъкал слънчевият часовник.


Дядото излекувал заека и започнал да живее при него.


На покрива имало много гълъби - към четиридесетина души.


Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.


Книгите и съвременността

В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете. Чудя се кой си купува днес книги в тази криза.


Хората си дават основно парите за хероин – както млади, така и стари.


Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.


Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.


Книгите са прозорец към света, но не са врата.


Други теми

Андромаха се пожертвала за сина си. Тя е образец за гръцка девица.


Отвратен от хората Молиер е написал Питекантропа.


Ламартин не е обичал Молиер, но Молиер е разбирал и ценял Ламартин.

(кога живял Молиер, кога Ламартин...)


Мюце в живота си много е страдал, но за щастие можел да се облекчава сред природата.


Обичайте Родината, майката ви.


Отело освирепяло и удушило Дездемона


Янко музиканта сам си правел свирки


Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.


Трагедиите на Шекспир са безсмъртни. И сега, както преди 400 години, Ромео обича Жулиета, а Отело души Дездемона.


Художникът бил поразен от позата на нейното лице.


След като умират заедно, те пак продължават двамата.


Членуваме с пълен член това, което е членувано.


Дума е това, което се намира между две празни места.


Джуджетата много обичали Снежанка, понеже била добра, чистоплътна и на никого не отказвала.


В книгата си „Маугли“ Киплинг показва какви нрави са царили между животните в Индия в началото на миналия век.