Разлика между версии на „Ученически - Литература“
м (още малко руски...) |
|||
Ред 82: | Ред 82: | ||
{{Бисер|Алеко е „модернист“, „символист“, „конформист“.}} | {{Бисер|Алеко е „модернист“, „символист“, „конформист“.}} | ||
{{Бисер|Алеко е възрожденски творец.}} | {{Бисер|Алеко е възрожденски творец.}} | ||
{{Бисер|Бай Ганьо върши престъпление, но също обича да пише рецензии и др.}} | |||
== Руска класика (най-различни произведения) == | == Руска класика (най-различни произведения) == | ||
Ред 161: | Ред 162: | ||
{{Бисер|Герасим сложил на пода чинийка и започнал да я бута с муцунка.}} | {{Бисер|Герасим сложил на пода чинийка и започнал да я бута с муцунка.}} | ||
{{Бисер|В горницата влязъл зачервен от студа негър.}} | {{Бисер|В горницата влязъл зачервен от студа негър.}} | ||
{{Бисер|Лосът излязъл на края на гората и завил от досада.}} | {{Бисер|Лосът излязъл на края на гората и завил от досада.}} | ||
{{Бисер|По небето летели лястовици и гръмко грачели.}} | {{Бисер|По небето летели лястовици и гръмко грачели.}} | ||
Ред 171: | Ред 170: | ||
{{Бисер|Жеравите не излитат веднага. Те се засилват по гърба на Вова.}} | {{Бисер|Жеравите не излитат веднага. Те се засилват по гърба на Вова.}} | ||
{{Бисер|Часовият обикаля поста и маркира територията.}} | {{Бисер|Часовият обикаля поста и маркира територията.}} | ||
{{Бисер|Комсомолците се трудели ден и нощ, без да стават от леглото.}} | |||
{{Бисер|Есенин често пишел до дома си и питал: „Жива ли си, мила ми старице?“}} | |||
{{Бисер|В хумористичните си разкази великият Чехов не бичува и не осмива никого, а просто печели пари.}} | |||
{{Бисер|И окото на въпиющия в пустинята само блестяло самотно.}} | |||
{{Бисер|Когато на Онегин му идвали гости, той винаги яхвал жребеца си от задната веранда.}} | |||
{{Бисер|С названието на поемата си Грибоедов веднага дава на читателя да разбере, че не бива да се прави на умен.}} | |||
{{Бисер|Даже и за децата е очевидно, че писмото на Татяна до Онегин всъщност го е писал Пушкин.}} | |||
{{Бисер|Ако Дантес разбираше от поезия, нямаше да стреля по гениалния поет, а щеше да си избере да се дуелира с някой графоман, и потомците щяха да са му благодарни.}} | |||
{{Бисер|Капитан Тушин бил дребен на ръст и затова френските снаряди не можели да го улучат.}} | |||
{{Бисер|Избирайки име и презиме за Акакий Акакиевич, Гогол не пожалил героя си.}} | |||
{{Бисер|Котаракът стремително тичал на един крак.}} | |||
{{Бисер|Тя така се уплашила, че се хвърлила в припадък.}} | |||
{{Бисер|Буревестникът възторжено предсказва буря, а пингвинът демонстративно се държи по-далеч от него, показвайки с целия си вид: „Знаем ги ние тези ваши метеопрогнози!“}} | |||
{{Бисер|Дясната му буза весело се усмихвала.}} | |||
{{Бисер|Той яхнал коня и тръгнал пеша...}} | |||
{{Бисер|Момчето се облизало до ушите.}} | |||
{{Бисер|Момичето и кучето радостно залаяли.}} | |||
{{Бисер|Дните летели един след друг, изпреварвайки се.}} | |||
{{Бисер|В стаята гръмко цъкал слънчевият часовник.}} | |||
{{Бисер|Дядото излекувал заека и започнал да живее при него.}} | |||
{{Бисер|На покрива имало много гълъби - към четиридесетина души.}} | |||
{{Бисер|Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.}} | |||
== Книгите и съвременността == | == Книгите и съвременността == | ||
Ред 190: | Ред 211: | ||
{{Бисер|Трагедиите на Шекспир са безсмъртни. И сега, както преди 400 години, Ромео обича Жулиета, а Отело души Дездемона.}} | {{Бисер|Трагедиите на Шекспир са безсмъртни. И сега, както преди 400 години, Ромео обича Жулиета, а Отело души Дездемона.}} | ||
{{Бисер|Художникът бил поразен от позата на нейното лице.}} | {{Бисер|Художникът бил поразен от позата на нейното лице.}} | ||
{{Бисер|След като умират заедно, те пак продължават двамата.}} | {{Бисер|След като умират заедно, те пак продължават двамата.}} | ||
{{Бисер|Членуваме с пълен член това, което е членувано.}} | {{Бисер|Членуваме с пълен член това, което е членувано.}} | ||
{{Бисер|Дума е това, което се намира между две празни места.}} | {{Бисер|Дума е това, което се намира между две празни места.}} | ||
{{Бисер|Джуджетата много обичали Снежанка, понеже била добра, чистоплътна и на никого не отказвала.}} | {{Бисер|Джуджетата много обичали Снежанка, понеже била добра, чистоплътна и на никого не отказвала.}} | ||
{{Бисер|В | {{Бисер|В книгата си „Маугли“ Киплинг показва какви нрави са царили между животните в Индия в началото на миналия век.}} | ||
Текуща версия към 16:21, 28 юни 2024
„Ангелинка“ на Елин Пелин (2005 г.)
Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.
Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.
Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.
Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.
Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.
Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.
Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.
Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.
Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.
Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.
Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.
Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.
В Елин Пелин всичко хубаво е положително.
Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.
Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.
За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.
„Калиакра“
Когато им се скъса мрежата, жените ги зашивали с хубави песни.
Но един ден дошъл издъхнал конник и съобщил, че...
Там всички рибари ловели риба със скъсани мрежи, а жените им ги плели.
И си завързали панделките за планината...
Те се хвърлили в избата, белите им рокли се виждаха за момент, но после потънаха и никой не ги видя.
После те завързаха плитките си, за да не избяга някоя от тях.
Там хората ловели риба, а жените пеели и плели мрежите.
„Пази, боже, сляпо да прогледа“
Консулът седнал на една масичка да си пийне биричка.
Тогава един консул дошъл с една каюта.
Тогава майката на Христо го внесла във ваната.
А в това време пристигнал консулът във файтон с пушеци и прах...
Момчето хванало свинята с едната ръка за ухото, а с другата за кръста...
Дошли кметът, съдията и гражданите от селото...
Званецът вазвести вазбуждането на големеца...
(правописът запазен)
Бутнал дядо Петко и казал баща ви сър...
Поезията на Яворов
Яворов е един от поетите, които си изливат душата върху белите листове.
Пеьо Яворов е един титаничен поет, оставил следа навсякъде.
Яворов в това стихотворение описва българския народ като заточен на един кораб.
Яворов се сбогува със сушата, защото е заклещен на един кораб.
Яворов е написал стихотворенията „Арменци“, „Евреи“ и „Баджанаци“.
Яворов е един от най-изтЪканите творци на българската литература.
Яворов е имал и съпруга, и любовница, но умира твърде млад.
Стихотворението „Заточеници“ е интерпетативно съчинение.
Българска класика (други произведения)
Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и сама се прекарала.
Нено и Неновица лигавели Николчо
(повестта „Мамино детенце“ в едно изречение)
Някакви по цял ден пиели в кръчмата
(повестта „Хъшове“ в едно изречение)
Ботев е гений, но има и по-големи гении, но той е най-големия!
Левски ходел облечен само в слово
Вазов изказал множество контрацептиви
В потурите на бай Ганьо се крие най-голямото му богатство
Алеко чул приближаващия се водопад...
Вълците вият в полето, но това за тях си е нормално
(ученически анализ на „Хаджи Димитър“)
Дядо Матейко след смъртта на своята бабичка, заживява с кротката си магаричка.
С възторг Вазов рисува боят на Шипка. А когато идва помощта с кораба „Радецки“, се сбъдва заветната мечта на Вазов.
Вероятно лирическият герой е гей, тъй като при толкова самодиви пита: „... кажи ми сестро, де е Караджата“.
Възприела неговите идеали, любимата нервира боеца и той я остави на заден план.
Вазов е опъната струна между Пирин и Рила.
Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.
Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.
Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка
Ако се задълбочим по-дълбоко в определени творби, може да открием дълбок и тежък аспект.
Този дъб е борът, който расте в дома на Гераците.
В творбата се очертава двубой между тримата герои.
Паисий пише историята, Левски я говори, а хората са се забравили и се бъхтят за власт.
Героят вижда как Вардар, Дунав и Марица ще греят в гроба му.
Лирическият говорител и неговата дружина обичат всеки стрък и всеки клон от родината.
Лирическият герой ОПЯВА своя роден край, понеже заминава за чужбина.
Христо Ботев налял туба бензин в огъня на революцията със своята поезия.
В началото героите се срещат случайно, като участват в пътнотранспортно произшествие, а в следващия момент се целуват, сякаш са двойка.
Апостолът привиква към работа в екип.
Биха се до последния човек, а останалите продължаха боя.
Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива.
Макар че хъшовете са заклети алкохолици, те са борци за свобода и са достойни за уважение.
Алеко твори в областта на леката литература, в произведенията му няма насилие, покъртителни човешки драми, убийства и кръв. Повечето от тях завършват смешно и щастливо.
Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
Шибил излязъл само по карамфил.
Алеко е „модернист“, „символист“, „конформист“.
Алеко е възрожденски творец.
Бай Ганьо върши престъпление, но също обича да пише рецензии и др.
Руска класика (най-различни произведения)
Катерина се хвърлила в реката по лична работа.
Наташа била свързана с народа с червена нишка.
Небето на Аустерлиц пречупило Болконски на две.
На бойното поле се раздавали виковете и стоновете на мъртъвците.
Фамусов съдел за хората не по вътрешностите, а по външностите.
На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание.
Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.
Много ми харесва героинята на романа на Лев Толстой „Война и мир“, особено когато танцува на бала с Щирлиц.
Анна се хвърлила под влака и той дълго влачил жалкото й съществувание.
Графинята пътувала в карета с надигната и сгъната на хармоника задна част.
Тургенев показал жената в по-разширен вид.
В отсъствието на Онегин Татяна често ходела в кабинета му, където постепенно се превръщала от девойка в жена.
На брега доячката дояла крава, а в реката всичко се отразявало наопаки.
Онегин излязъл през задния проход и си отишъл.
По брега на реката вървял Челкаш и през скъсаните му панталони се виждал пролетарският му произход.
Доячката слезе от трибуната и на нея веднага се качи председателят.
Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.
Родителите на Иля Муромец били обикновени колхозници.
Наташа Ростова искала да каже нещо, но отварящата се врата й затворила устата.
През втората половина на деня Печорин обичал да пие кафе с каймака на обществото
Старицата Изергил била горда и недостъпна като танкист
Творчеството на Манделщам и Пастернак било за Сталин като непрогледен мрак, и вождът се измъчвал, не знаейки кого от двамата да арестува.
Матросите от броненосеца „Потьомкин“ забелязали по месото червейчета, вдигнали въстание и отмъстили на царизма.
... И тогава той взел ножа и се застрелял.
Суворов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
Иззад облака се показали слънцето, месечината, полумесецът и луната.
Кобилата погледнала през рамо и зацвилила с нечовешки глас.
Когато мъглата се разсеяла, князът видял татаро-монголското иго.
Маяковски пъхнал ръка в панталоните си, измъкнал оттам най-скъпото си, вдигнал го високо и казал: „Я - гражданин Советского Союза!“
Мечките видели, че леглото на мечето е изпомачкано, и разбрали, че Маша е била там.
На елхата светели свещички, Дядо Мраз и Снежанка
Носът й е прав, и накрая чип
По площада със строева крачка преминават танкове
Тургенев не го удовлетворявали нито бащите, нито децата
М. Ю. Лермонтов умрял на Кавказ, но го обичал не затова!
В двора влезли два коня. Това били синовете на Тарас Булба.
На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.
Бедната Лиза късала цветя и така хранела майка си.
Изведнъж Герман чул скърцане на ресори. Това била старата графиня.
Ростови имали три дъщери: Наташа, Соня и Николай.
Тарас се качил на коня. Конят се огънал, а след това се разсмял.
Петър Първи скочил от пиедестала и подгонил Евгений, гръмко тракайки с копита.
Глухонемият Герасим не обичал сплетните и говорел само истината.
Девойки като Олга отдавна вече били омръзнали на Онегин, а пък и на Пушкин.
Печорин откраднал Бела в порив на чувства и искал чрез любовта ѝ да се доближи до народа. Но това не му се удало. Не му се удало и с Максим Максимович.
Пугачов помагал на Гринев не само в работата, но и в любовта към Маша.
Синовете пристигнали при Тарас и започнали да се запознават с него.
Поетите от 19 век били лесно раними хора: често ги убивали на дуел.
Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши - той веднага се оженил.
Кирсанов се криел в храстите, но виждал всичко, което не трябва.
Да се лети с патерици не е лесно, но Мересиев се научил.
И кучето си тръгнало, махайки благодарно с опашка. Колко малко хора биха го направили!
Андрей Болконски често ходил да види оня дъб, на който приличал като две капки вода.
Бедната Лиза брала цветя и хранела майка си...
Войски започнал да разпитва кой го е убил, но никой не знаел.
Кълвачът кацнал и започнал да гризе дървото.
Декабристите натрупали голяма потенция и я излели на Сенатския площад.
Мечокът изкопал дупка под палмата, отворил уста, пъхнал си лапата в нея и заспал зимен сън.
Много видялата през живота си старица Изергил се дели на три самостоятелни части...
Арсенът се използва като добро успокояващо средство.
Далечните ни предци вдигнали революцията голи, боси и по цървули.
Той видял следи от копита и тор, и разбрал, че червеноармейците са минавали оттам.
Татко Карло отсякъл Буратино...
Петр Заломов носел червеното знаме и по този повод си припомнял майка си.
Разколников се събудил и щастливо се протегнал за брадвата.
Пълководците са смели хора, готови да рискуват живота на другите.
Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.
Онегин харесвал Байрон и затова го закачил над леглото си.
Хлестаков седнал в бричката и извикал: Юнак, карай към летището!
Бащата на Чацки умрял като дете.
Тракторът се носел по полето, пооравайки малко от време на време.
Чацки излязъл през задния вход и подпрял вратата с пръчка.
Герасим изоставил Татяна и започнал да се свързва с Муму.
Герасим налял на Муму пелмени.
Герасим сложил на пода чинийка и започнал да я бута с муцунка.
В горницата влязъл зачервен от студа негър.
Лосът излязъл на края на гората и завил от досада.
По небето летели лястовици и гръмко грачели.
Анна Каренина не могла да намери нито един истински мъж и затова се хвърлила под влака.
Машинистът на влака не можел да обясни понятно как се е оказал върху Анна Каренина.
Аня, седейки на стола, спяла и между другото ядяла хляб.
Ленски отишъл на дуела с панталони. Те се раздалечили и се раздал изстрел.
Жеравите не излитат веднага. Те се засилват по гърба на Вова.
Часовият обикаля поста и маркира територията.
Комсомолците се трудели ден и нощ, без да стават от леглото.
Есенин често пишел до дома си и питал: „Жива ли си, мила ми старице?“
В хумористичните си разкази великият Чехов не бичува и не осмива никого, а просто печели пари.
И окото на въпиющия в пустинята само блестяло самотно.
Когато на Онегин му идвали гости, той винаги яхвал жребеца си от задната веранда.
С названието на поемата си Грибоедов веднага дава на читателя да разбере, че не бива да се прави на умен.
Даже и за децата е очевидно, че писмото на Татяна до Онегин всъщност го е писал Пушкин.
Ако Дантес разбираше от поезия, нямаше да стреля по гениалния поет, а щеше да си избере да се дуелира с някой графоман, и потомците щяха да са му благодарни.
Капитан Тушин бил дребен на ръст и затова френските снаряди не можели да го улучат.
Избирайки име и презиме за Акакий Акакиевич, Гогол не пожалил героя си.
Котаракът стремително тичал на един крак.
Тя така се уплашила, че се хвърлила в припадък.
Буревестникът възторжено предсказва буря, а пингвинът демонстративно се държи по-далеч от него, показвайки с целия си вид: „Знаем ги ние тези ваши метеопрогнози!“
Дясната му буза весело се усмихвала.
Той яхнал коня и тръгнал пеша...
Момчето се облизало до ушите.
Момичето и кучето радостно залаяли.
Дните летели един след друг, изпреварвайки се.
В стаята гръмко цъкал слънчевият часовник.
Дядото излекувал заека и започнал да живее при него.
На покрива имало много гълъби - към четиридесетина души.
Пушкин се движел във висшето общество и движел там и жена си.
Книгите и съвременността
В модерните времена, в които живеем, аз не познавам хора, които четат книги, но бих се зарадвал да се срещна с такъв, който чете. Чудя се кой си купува днес книги в тази криза.
Хората си дават основно парите за хероин – както млади, така и стари.
Книгата е нещо много хубаво, носи знания за света, за нещата, които ни заобикалят, но стихотворението ни показва, че от много четене човек може да се пристрасти, да наруши душевното си спокойствие и да влезе в психиатрия. Затова аз избирам да живея.
Вместо да лежа с книга и да чета и така да минават дните и нощите ми, предпочитам да се събудя в леглото с любимата, да извършим някакви действия от реалния живот и да съм спокоен, че животът ми не е минал напразно.
Книгите са прозорец към света, но не са врата.
Други теми
Андромаха се пожертвала за сина си. Тя е образец за гръцка девица.
Отвратен от хората Молиер е написал Питекантропа.
Ламартин не е обичал Молиер, но Молиер е разбирал и ценял Ламартин.
(кога живял Молиер, кога Ламартин...)
Мюце в живота си много е страдал, но за щастие можел да се облекчава сред природата.
Обичайте Родината, майката ви.
Отело освирепяло и удушило Дездемона
Янко музиканта сам си правел свирки
Дон Кихот бил 50 годишен младеж с плешив кон.
Трагедиите на Шекспир са безсмъртни. И сега, както преди 400 години, Ромео обича Жулиета, а Отело души Дездемона.
Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
След като умират заедно, те пак продължават двамата.
Членуваме с пълен член това, което е членувано.
Дума е това, което се намира между две празни места.
Джуджетата много обичали Снежанка, понеже била добра, чистоплътна и на никого не отказвала.
В книгата си „Маугли“ Киплинг показва какви нрави са царили между животните в Индия в началото на миналия век.